ВРА̀ЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до врач (в 1 и 2 знач.)

◊ Врачев ден. Народен празник на светите врачове Козма и Дамян (1 юли и 1 ноември).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский, язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)