ВРАЧО̀ВНИК1, мн. -ци, м. Диал. Врач (в 1 и 2 знач.).
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. — Други форми: в р а ч è в н и к, в р а ч è б н и к.
ВРАЧО̀ВНИК2, мн. няма, м. Диал. 1. Бакла. Още от първо отделение аз лично обръщах с казмата градината зад къщата, в която мама садеше боб, лехи с чесън, врачовник, а по края бяха лехите с мерудия, момина сълза и зюмбюлите. Ив. Хаджийски, БДНН II, 25.
2. Зърна от бакла, които се използват за врачуване, гадаене (Ст. Младенов, БТР).
ВРАЧО̀ВНИК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книга за врачуване, за гадаене.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.