ВРЍЧАМ, -аш, несв.; врека̀, вречèш, мин. св. врèкох, прич. мин. св. деят. врèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. врèчен, св., прех. Диал. 1. Обещавам, обричам нещо или някого. Един нещастен случай, и работата може да се разплете. „Не, няма време за отлагане“ реши Юрталана. „Каквото съм врекъл, трябва да го дам!“ Г. Караславов, С, 71. А такава мисъл му не идеше, защото той беше веке позакачен от едно място за Райка, от голямо място, макар че още много се двоумеше, да я врече ли или не на туй знатно място. Т. Влайков, ПСп, 1888-1889, кн. 28-30, 490. — Софка е още послушница. Върни я у дома си — ако искаш да ѝ зачетеш сърцето, — пък щом си врекъл една, нека следната по възраст да иде. Ст. Дичев, ЗС I, 274. Шестима я братя не вричат; далеко — / и майка сама не пристава... П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49.
2. С предл. в. Заклевам, обвързвам някого с клетва. Ако ли имаш сестрица, в нея те вричам! Маргида, щерка ни, сестрица да ти е войводо!... Ст. Загорчинов, ДП, 86. вричам се, врека се страд.
ВРЍЧАМ СЕ несв.; врека̀ се св., непрех. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз ч е, д а. Давам обещание, клетва пред себе си или пред някого да направя, да изпълня нещо. Иконописецът се разкайваше най-искрено,.., вричаше се, че вече няма да пие и ще работи. Й. Йовков, Ж 1945, 134. Беше добър майстор строител и не една къща бе изградена от неговите ръце. Все се вричаше — спечели ли повечко пари, ще си построи по-хубава собствена къща. Кр. Григоров, И, 21-22. — Прости ме, Хадър ага,.. — Сега те прощавам от уста пред всичките наши достове — да са живи — и пред вездесъщаго Бога, и ти се вричам и заричам пред тях и пред Бога, че няма да ти отмъстявам, няма да ти натяквам и никому няма да споменувам за обидата. Ц. Гинчев, ГК, 162-163. Някои по-сиромаси хора като Димитър Плахов дадоха по някоя крина царевица и ечемик и се врекоха да помагат с колите и воловете си при строежа. Г. Караславов, СИ, 44. // Давам обещание, клетва някому за любов, за вярност. — Ако Боряна ти е пристанала, ако Боряна ти се е врекла, никой не може да я раздели от тебе. Й. Йовков, Б, 111. — Теб, Росано, теб обичам! — врича ѝ се той. — За тебе ми копнее душата, за друга не искам и да зная! Тарас, СГ, 60. Тук ставаха междуселски младежки срещи, мнозина се опознаваха и сприятеляваха. Моми и ергени се вричаха за цял живот. Ст. Даскалов, ЗС, 77.