ВРЪЧА̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); връ̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Книж. Връчвам. Избирателя връчава на председателя бюлетена си сгънат; един от членовете скреплява бюлетена с подписа си. ПОУ, VII. връчавам се, връча се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)