ВСЯ̀ВГА. нареч. Остар. Всякога, винаги; сякога, сявга, сявгаш. — Ех, майко, майко!... — В гласа му имаше и умиление, и почит. — Ти, българска майко, си всявга същата — първата ти мисъл е все за нещастие, все за детето. Ц. Родев, Б, 813. Тъй е и с вази, о, чада — помнете: дружно ли всявга живеете в сговор и обич — никой не би ви надвил, нито нявга разсипал. Г. Милев, Съч. I, 2006, 214. Относително гръкоманите ще отбележа следующето. Местното население всявга е съзнавало своето единство с целокупния български народ; но под влияние на гръцките владици срещали са се по неколко души из градищата, които са били гръкомани. Е. Каранов, РБ, 203.