ВТЕЛЀСВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втелесвам и от втелесвам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТЕЛЀСВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от втелесвам се; втеляване, втиляване.
— Друга (диал.) форма: в т е л я̀ с в а н е.
