ВТО̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вторият ден от седмицата, денят след понеделник. Повечето от сраженията почваха във вторник .. Вторниците се смятаха за нещастни дни. М. Кремен, Б, 162. После неделята денят, който следва, дала му име: понделник, на втория вторник, на третия сряда. З. Петров и др., ЧБ (превод), 261-262. Имам намерение да дойда [в Габрово] и каня са сега за в петък, ако не сега, то в понеделник или във вторник. П. Р. Славейков, СбНУ ХХ, 89.
◊ Сух (чрън, глух, усо̀вски) вторник. Диал. Вторникът в първата седмица на Великденските пости, празнуван в някои краища на страната за предпазване от суша, оглушаване и болести по добитъка.