ВТРЀНЧАМ, -аш, несв. (диал.); втрèнча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Втренчвам (Ст. Младенов, БТР).

ВТРЀНЧАМ СЕ несв. (диал); втрèнча се св., непрех. Втренчвам се. Очите ми непрестанно са завръщаха да са втренчат връз вратата, вмъкнати в стената. Ч, 1875, бр. 4, 190.


Източник: Речник на българския език (онлайн)