ВТРЀНЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от втренчвам и от втренчвам се; вторачване. Всички .. забелязаха и велосипедиста, и тичащия към него Моис. След малко втренчване познаха и чиновника от кантората на „Калеф и Петров“. П. Спасов, ХлХ, 90.
