ВТУ̀РВАМ, -аш, несв.; вту̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вту̀рнат, св., прех. Диал. Турям нещо вътре в друго; вмествам, втурям (Ст. Младенов, БТР) втурвам се, втурна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)