ВЪ̀БЕЛ, след числ. -а, м. Диал. Дълбок изкопан кладенец; излак. Дирили много вода и едва намерили един въбел без котел и нямало с какво да извадят вода. Христом.
ВВ I, 31. — Стана ли големецът? — попита той едного от войниците, които се миеха на дворския въбел. Ив. Вазов, ЖИ, 103.
— Други форми: в ъ̀ м б е л, в о̀ б е л.