ВЪГЛЕНА̀РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Въглищарница; въгленарница. Айде, па вие, скрийте се у въгленарнико тука по-близо. Т. Панчев, РБЯд, 64.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
