ВЪЗ-. I. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Насочване на действието в посока нагоре, напр.: в ъ з в е ж д а м, в ъ з д и г а м, в ъ з к а ч в а м с е, в ъ з л и з а м, в ъ з л и т а м, в ъ з н а с я м с е и др.
2. Извършване на действието върху, отгоре на определен обект, напр.: в ъ з с я д а м, в ъ з л я г а м с е, в ъ з л и в а м, в ъ з л а г а м, в ъ з д е й с т в а м и др.
3. Започване на действието, напр.: в ъ з в и р а м, в ъ з к и п я в а м, в ъ з г о р д я в а м с е, в ъ з с и я в а м и др.
4. Осъществяване на действието, напр.: в ъ з п л а м е н я в а м с е, в ъ з в а р я в а м, в ъ з м ъ ж а в а м, в ъ з б у н т у в а м, в ъ з в е с т я в а м, в ъ з ц а р я в а м с е и др.
5. Осъществяване на действието на изходния глагол в значителна степен, напр.: в ъ з х в а л я в а м, в ъ з в е л и ч а в а м, в ъ з т ъ р ж е с т в у в а м, в ъ з л и к у в а м и др.
6. Осъществяване на действието в по-слаба степен, напр.: в ъ з д ъ р ж а м, в ъ з п и р а м и др.
7. Извършване на действието отново, повторно, напр.: в ъ з в р ъ щ а м, в ъ з о б н о в я в а м, в ъ з п р о и з в е ж д а м, в ъ з р а ж д а м, в ъ з с т а н о в я в а м и др.
II. Именна представка, с която се образуват прилагателни със значение: 1. Който е малко под или малко над обикновените размери или обикновената мярка, напр.: в ъ з д ъ л ъ г, в ъ з д е б е л, в ъ з к ъ с, в ъ з д р е б е н, в ъ з н и с ъ к, в ъ з т е ж ъ к, в ъ з л е к и др.
2. Който има малко по-слабо наситен цвят от обикновения, напр.: в ъ з б я л, в ъ з б л е д е н, в ъ з ж ъ л т, в ъ з з е л е н, в ъ з р о з о в, в ъ з с и в и др.
3. Който има съответното качество, свойство в малко по-слаба или в малко по-силна степен, напр.: в ъ з г р о з е н, в ъ з г р у б, в ъ з г л у п а в, в ъ з м е к и др.
4. Който се приближава по форма до обикновената представа за дадена форма, напр.: в ъ з к р ъ г ъ л, в ъ з к р и в, в ъ з о б ъ л и др.
— Друга (остар. и диал.) форма: в о з-.