ВЪЗБУДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Средство, което предизвиква възбуда. Разтворимите калциеви съединения служат като възбудител и регулатор на сърдечната дейност. Хим. IХ кл, 1965, 24. Кафето действа като възбудител на нервите.
2. Биол. Причинител на заразна болест. Възбудителят на маларията например, т. н малариен плазмодий,.., се пренася от маларийния комар при ухапване най-напред на болен, а след това на здрав човек. Е. Головински, ВК, 6. По домашните животни върлуват редица заразни болести. Възбудителите на заразните болести — бактерии и вируси — се размножават в организма на болните животни. НТМ, 1961, кн. 9, 25.