ВЪЗБЯ̀Л, -а, -о, мн. възбèли, прил. Който не е много бял; белезникав. Когато той дойде по-наблизо, видях лицето му, обляно в пот, дясното му ухо и възбялата коса, обагрени с кръв. Ив. Вазов, Съч. VII, 147-148. Същият мозък е съставен от възбяло вещество с неправилни краища от пепеляно вещество. НКАФ (превод), 91.