ВЪЗВРАТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Възвратен. „Как ся делят местоименията? На указателни, относителни, възвратителни, притяжателни, въпросителни, определителни и неопределителни.“ Т. Хрулев, БГ, 31. Планетите са подложени на две движения: едното е движение възвратително, около оста им,..; а другото, движение врътително, около Слънцето. Ив. Богоров, КГ, 23.