ВЪЗГЛУ̀ХО нареч. 1. С възглух глас, без да се чува ясно, отчетливо. Ваш събеседник става Михаил Шолохов, който възглухо, без да бърза, чете трагични моменти от страници на „Тихия Дон“. ВН, 1964, бр. 3878, 4.
2. С гл. с ъ м, и з г л е ж д а м, с т р у в а м и с е в З л. ед. Означава, че някъде е малко глухо, сравнително глухо; неоживено, пусто, безлюдно. След два дни е панаирът, но в селото е още възглухо.