ВЪЗДВЍГАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въздвигам и от въздвигам се; въздигане. С това въздвигане на християнството в Европа свръша ся старата история. Й. Груев, КВИ (превод), 56.
— Друга форма: в ъ з в д ѝ г а н е.