ВЪЗДУХОНАГРЕВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Въздухоподгревател. За да се оползотвори до максимум топлината на изгорелите газове, се използуват: паропрегревател.., а също и въздухонагревател, в който се нагрява въздухът за пещта и така се улеснява горенето. Р. Ранков и др., М, 49.


Източник: Речник на българския език (онлайн)