ВЪЗЛЕТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; възлетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. възлетя̀л, -а, -о, мн. възлетèли, св., непрех. Остар. и диал. Възлитам.
— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник на българския език..., 1941.
