ВЪЗОБНОВЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възобновяване. А въобще на отечеството желаем от сърце и душа възобновение на мирни тихи години, в които да може секи да се радва, наслаждава от своя честен труд. Китка V, 1887, кн. 15, 9.

— Друга форма: в ъ з о б н о в л è н и е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)