ВЪЗОБНОВЯ̀ЕМ, -а, -о, мн. -и прил. Който може да бъде възобновен, подлежи на възобновяване. Наблюдавах пейзажите, короновани от стотици перки за възобновяема електрическа енергия, малките приказни градчета по поречието на Рейн с техните покрити със соларни батерии покриви и си казах: ето това е устойчивост. А. Лазарова и др., ОАИЧ, 272. Местните породи животни са възобновяем ресурс, който използва най-добре друг възобновяем ресурс (каквито са растенията) за производството на хранителни продукти. Ж, 2012, бр. 4, 6.
◊ Възобновяем <енергиен> източник. Обикн. мн. Спец. 1. Източник на електрическа или топлинна енергия, който не се изчерпва в процеса на получаването ѝ (напр. слънчева енергия, вятърна енергия, водна енергия, геотермална енергия, растителна и животинска биомаса и др.). В катедрата се разработват дисертационни трудове по теми, свързани с регионалната конкурентоспособност и икономиката на знанието, перспективите за развитие на възобновяемите енергийни източници, устойчивото регионално и местно развитие. АМ, 2015, бр. 1, 2. 2. Съоръжение или устройство, чрез което се добива електрическа или топлинна енергия от такива източници (напр. ветрогенератори, слънчеви колектори и др.).