ВЪЗПРЀТНУВАМ, -аш, несв. (остар.); възпрèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възпрèтнат, св., прех. Диал. Възпретвам. — Всеки от нас е държал меч,.., и носи по някоя рана на снагата си (възпретнува ръкава си). Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 17. възпретнувам се, възпретна се страд. и възвр.
ВЪЗПРЀТНУВАМ СЕ несв. (остар.); възпрèтна се св., непрех. Диал. Възпретвам се.