ВЪЗПРЯ̀ТАМ, -аш, несв.; възпрèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възпрèтнат, св., прех. Диал. Възпретвам. — Щом това [палто] искаш, прието — рече дрехарят, — но поне ръкавите му трябва да скъсим мъничко. — Няма нужда!.. Ще си ги възпрята, каква му е работата! Чудомир, Избр. пр, 179. възпрятам се, възпретна се страд.
ВЪЗПРЯ̀ТАМ СЕ несв.; възпрèтна се св., непрех. Диал. Възпретвам се.