ВЪЗСЛА̀ДЪК, -дка, -дко, мн. -дки, прил. Който е малко, леко сладък. От корените на дървото саркоцефалюс сенегалците приготовляват лекарство за лечение на рани, от семената на дървото паркия получават възсладко брашно, употребявано за храна и т. н. Л. Мелнишки, С, 9. Възсладък хляб. Възсладък компот.