ВЪЗТО̀РГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от възторгна като прил. Който е обхванат от възторг от някого или нещо; възторжен. „То [списанието] трябва да се грижи за проявения вече в българите „пламен божествен“ .. Ах, този пламен! .. Възторгнатият Марко Балабанов го провъзгласява „божествен“. С. Северняк, ИРЕ, 277.