ВЪЛНЯ̀СВАМ, -аш, несв.; вълня̀сам, -аш, св., непрех. Диал. Обраствам с косми, вълна, ставам космат. — Ако утре се изтърсим в Жириловка, тя ще си умре от смях, като ме види такъв небръснат. Вълнясал съм като някой поп. А. Каралийчев, НЧ, 72.
