ВЪОДУШЕВЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въодушевявам и от въодушевявам се.
— Други (остар.) форми: в ъ о д у ш е в л я̀ в а н е и в о о д у ш е в я̀ в а н е (книж).
