ВЪПЛОЩЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обикн. с предл. н а. Въплъщение. Той [Балканът] е най-дълбокото и най-величествено въплощение на идеята за свобода и независимост в съзнанието на българина. П. Делирадев, БГХ, 24. Скитник вечен,.. — той е умял да бъде въплощение на идеална честност. Ив. Вазов, Съч. ХII, 166.
— От рус. воплощение.