ВЪ̀РБИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Върбов.

◊ Завързвам / завържа като върбино грозде. Диал. Ирон. Не завързвам, не давам плод.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


Източник: Речник на българския език (онлайн)