ВЪРТОКЪ̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който има качества на въртокъщник, на къщовник. Но пък идва друга радост, / .. / Друго слънце дом огрей — / въртокъщна млада булка. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 103.
