ВЪРТЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от въртя като прил. Техн. Който е предназначен, служи за създаване на въртеливо движение. Въртяща гилза.
◊ Въртящ динамометър. Физ. Механична спирачка на Прони, електрическа спирачка или хидравлична спирачка. Въртящ момент. Техн. Произведение на външна сила по разстоянието ѝ от опората на въртене, което създава условие за завъртане на дадено тяло. Силовото предаване .. осъществява предаването на въртящия момент от двигателя до задното (двигателно) колело на мотоциклета. Гр. Тимчев и др., УВА, 1975, 14.