ВЯ̀ТЪРНИЦА ж. Диал. Вятърна мелница. Току зад градината като някоя кула се издигаше вятърната мелница на Бодура, Дурасийската вятърница. Й. Йовков, ВАХ, 168. Долу низ пътеката в запустената градина на старата вятърница задрънка саблята на полицейския стражар. А. Страшимиров, Съч. І, 221.
— Друга форма: в è т р е н и ц а.