ГАБРО̀В1, -а -о, мн. -и. Минер. Прил. от габро̀. Специално за витошките габрови скали, които взема за съпроводници на сиенита, .. проф. Г. Бончев им отдава .. полуархаична възраст. П. Делирадев, В, 41-42.
ГА̀БРО̀В2, -а, -о, мн. -и. Прил. от габър1; габъров. Между Милин-камък и Врачанския балкан се издига една гърбица от варовити скали, припокрити от дъбови и габрови гори. П. Делирадев, БГХ, 67. Превитите ниско над пътя габрови и лескови клони шибаха по гърба и главата изпадналото в паника магаре и го посипваха с пожълтели вече листа. Т. Данаилов, СбСт, 225. Пойде Никола у гора / да бере гора габрова. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 274. „Йела ми, йела, Ваклуше, / на габров мостец да минеш, / на герен трева да пасеш.“ Нар. пес., СбНУ ХLIV, 374.
◊ Свирѝ <и> с габрова пищялка (свирка) някому. Диал. Каквото и да говориш някому, колкото и да го съветваш, каквито усилия и да положиш.