ГА̀БРОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Габрово и до габровец (габровчанин). Старецът бил запасан с бял пояс, в който бил втъкнат габровски нож с бяло черенче и с алена капия. Л. Каравелов, Съч. IV, 127-128. Към обяд от пазара към Райковата мелница .. тръгна пъстър свят — габровски джамбази, казанлъшки търговци. П. Константинов, ПИГ, 123. Самоирония, самобичуване, самокритика — ето същността на габровския хумор. Ив. Коларов, Е, 47. Нарочно той ходеше скъсан, .. с окърпени габровски калеври. З. Стоянов, ЗБВ I, 109. Не рядко, в празник всред хорото, ще надуе той тънката си габровска свирка. Т. Влайков, Съч. III, 4. Габровски анекдоти.
◊ Габровско училище. Първото българско светско взаимно училище, основано в Габрово през 1835 год. по почин на В. Априлов.
~ Габровска работа. Разг. Хитра, забъркана работа.