ГАДА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е свързан с гадаене, врачуване. В някои от витрините се виждат загадъчни метални плочи с магьоснически заклинателни формули, гадателни пръчки, съкровища и талисмани. ЛН, 1927, бр. 9, 2. Шафарик още разширява тази [славянобългарска] литература, като открива цял ред от разни вълшебни и гадателни книги: Мартолой .. или Остролог, Чаровник, Громник. Т. Шишков, ИБН, 281.


Източник: Речник на българския език (онлайн)