ГА̀ДКОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. 1. Отвл. същ. от гадък.
2. Гадост (в 1 знач.); гадливост, гадност. Катя почувствува гадкост в себе си и тихо се измъкна. Ст. Чилингиров, РК, 232.
