ГА̀ЗЕЙЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Газениче. Невяста Панчовица бе станала отдавна и шиеше над малкото тенекиено газейче, което пущаше повече дим, отколкото светлина. Т. Влайков, Съч. II, 125.


Източник: Речник на българския език (онлайн)