ГА̀ЗЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Примитивна газена тенекиена лампа без шише, използвана в миналото за осветление. Вечер от тесните прозорчета като дебела нишка се измъкваше масленожълтата светлина на газениците. М. Яворски, ХСП, 7. Край газеника, кой едва блещука, / вечеря, после сън. К. Христов, ЧБ, 41. — Де ти е лампата, мари! Газеник нямаш ли? Ст. Дичев, ЗС II, 402.