ГАЗЍБА̀РЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Умал. гальов. от газибара. Що прочете Марко ситно писмо, / веднъг стана Марко добър юнак, та му стегна [на Огнянчо] конче газибарче. Нар. пес., СбНУ XLIV, 22.
— Друга форма: г а з о б а̀ р ч е.
