ГАЗОБАЛО̀НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Техн. За двигател с вътрешно горене — който работи със сгъстен или втечнен газ (пропан, бутан и др.), съхраняван обикн. в специални метални бутилки.
2. Воен. Който е свързан с използване на бойни отровни вещества за поразяване на противника чрез специални стоманени балони под налягане. Газобалонна атака. Газобалонно нападение.