ГАЗООЧИСТЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. 1. Съоръжение за пречистване на газове от непотребни или вредни примеси.

2. Вещество, което поглъща непотребните примеси на газ1, като влиза в реакция с тях.


Източник: Речник на българския език (онлайн)