ГАЗОТРО̀Н м. Техн. Двуелектроден електронен прибор за изправяне на променливо напрежение в постоянно, който работи на принципа на йонизацията на намиращите се в него газове.

— От фр. gaz + гр. ἥλεκτρον.


Източник: Речник на българския език (онлайн)