ГАЙРЕТЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., прех. Простонар. Търпя, понасям несгоди или страдания (Ст. Младенов, РЧД). гайретя се страд.
ГАЙРЕТЯ̀ СЕ несв., непрех. Простонар. Грижа се, ядосвам се, безпокоя се. — Мъка ми е за тебе, Иванчо! — съжали го чамджаслията. — За мене! — възкликна Богоров. — Не се гайрети, старче! А. Христофоров, А, 224.
— Друга форма: к а й р е т я̀.