ГАЙТАНДЖЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гайтанджия. На дългата маса до тезгяха седяха хората от гайтанджийския еснаф и нещо разпалено говореха. П. Константинов, ПИГ, 164. Със старата селска идилия беше свършено: тя отстъпи място на еснафските тезгяхи, на гайтанджийските чакръци и на търговските кервани. Ив. Хаджийски, БДНН I, 87. Обяснявал [Ботьов] със стотици вариации, че калоферци да хортуват бързо и да викат, причината били гайтанджийските чаркове, които със своето бързо обръщане отразявали се и на жителите. З. Стоянов, ХБ, 205.