ГА̀ЙЧИЦА ж. Умал. от гайка. Износена трофейна кола, това е истинска мъка за шофьорите. Няма резервни части, не може да се подмени лесно и бързо дори една гайчица. Г. Караславов, Избр. съч. III, 84.


Източник: Речник на българския език (онлайн)