ГАЛАНТО̀НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Прил. от галантон. А неговата, без край и начало, щедрост [на г-н Шопов], като попска нафора тъй изобилно и галантонски службите раздаваше от Трън до Черното море! Пряп., 1903, бр. 33, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)