ГАЛО̀ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Прил. от галоп (в 1, 2 и З знач.). С колко свежест и нежност ме милва / по лицето неспирния сняг / и как бодро конете прицвилват, / тръскат гриви в галопен набяг. Н. Марангозов, НПС, 29. Галопен тропот.
◊ Галопен ритъм. Мед. Тристъпен ритъм, чуван при прислушване на сърцето, при който към двата нормални сърдечни тона е прибавен в голямата пауза трети тон с глух характер.