ГАНО̀САН, -а, -о, мн. -и. Диал. Прич. мин. страд. от ганосам като прил. Калайдисан. Тя разгърна синия месал и в ганосаната тепсия се засмя бяла и розова гореща сирена баница. Н. Каралиева, Н, 190. — В такъв червен котел аз не варя чорба, .. ; ако щеш да ядеш сладко ястие, намерете ми ганосан медник или хич не се цапам. Ц. Гинчев, ГК, 66.