ГАНТЍРАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е с ръкавица. Едната от тях често се прозяваше, като закриваше с гантирана ръка празното място на два паднали предни зъба. Ив. Вазов, Съч. Х, 68.
